Равнение на гроб – кога и как
От погребението до 40-тия ден – независимо дали са големи църковни празници, или пости, в дните трети или девети от смъртта на християнина се отслужва трисагий. На четиридесетия ден се отслужва панихида, независимо в какъв период и ден се случи. За първи ден се брои деня на смъртта.
Препоръчително е първите три дни близките на покойника да ходят на гроба му (на някои места където гробищата са по-близко, се ходи и до 40 ден. В миналото е имало обичай всекидневно до една година да се посещава гробът на покойника), където се четат заупокойни молитви. Ако няма възможност за ежедневно посещение на гроба, заупокойните молитви се четат задължително в храма или дома. При тези молитви близките на покойника палят факлията (голямата свещ от опелото), която трябва да догори до 40 –тия ден.
Четиридесетия ден е особен ден за покойника – в този ден Бог отсъжда къде ще пребивава неговата душа до второто Христово пришествие, когато Господ ще дойде отново да съди живи и мъртви. Затова на този ден Църквата е разпоредила задължително да се отслужба панихида. Опечалените роднини носят свещи, цветя, коливо (жито), хляб, вино и друга храна за раздаване – храната /подавката/ трябва да е съобразена с това дали според църковния календар е постен период или сряда и петък. Ако факлията (голямата свещ от погребението) не е догоряла до този момент, на този ден се оставя на гроба да догори. Четиридесетия ден е известен и като „равнение“, защото на този ден се извършва изравняване на гроба.
Надгробен паметник обикновено се поставя след една година.
Ако по някаква причина на погребението не е извършено опело (което не трябва да се допуска) до четиридесетия ден или на самия ден се извършва опело, а след това се правят панихиди. Това опело се извършва или върху саван, който се поставя в гроба или в ковчега на друг покойник, а може и църква върху земя от гроба, която след опелото се прелива и кръстообразно се разпръсква върху гроба.
Източник: (svnikolai-rasnik.com)